Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

Не можем да не изтъкнем значението на факта, че главата, която съдържа най-много „горко“-та от всички останали, завършва със сълзите на Исус! След решителното осъждане на фарисеите Исус произнася горчив вопъл за съдбата на града, който е пропуснал своите най-големи възможности. Повторението на обръщението „Ерусалиме! Ерусалиме!“ е заредено с неизразими чувства. Градът € убил пророците и избил с камъни Божиите пратеници, но въпреки това Господ го обича и в голямата Си милост би желал да го защити и да събере неговите деца при Себе Си така, както „кокошката прибира пиленцата си под крилата си“, но той самият не желае това.