Горко на вас, слепи водачи, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.

На четвърто място Господ ги обвинява заради тяхната казуистика или нечестния им начин на водене на спор. С цел да избегнат изпълнение-mo на своите обещания, фарисеите построяват една фалшива система на мислене. Така например те казват, че ако се закълнеш в храма, не си длъжен да изпълниш клетвата си, но ако се закълнеш в златото на храма, си длъжен. Казват също, че ако се закълнеш в дара на олтара, се задължаваш да платиш, но ако се закълнеш в празния олтар, не се задължаваш. Така те поставят златото по-високо от Бог (тъй като храмът е Божият дом) и дара на олтара (богатството под каквато и да било форма) - по-високо от самия олтар. Те повече се интересуват от получаването (дара), отколкото от даването (олтара - мястото на даване на дара).

Обръщайки се към тях с думите „слепи водители“, Исус ги изобличава като хора, които мамят другите с нечестните си приказки. Златото само по себе си няма стойност: то добива особена стойност само когато се свърже с храма, който е Божието обиталище. Именно олтарът е това, което придава стойност на дара върху него. Хората, които си мислят, че златото притежава стойност само по себе си, са слепи, защото то става ценно само тогава, когато се използва за Божията слава. Даровете, които се принасят с плътски мотиви, нямат никаква стойност. Онези, които са дадени в името на Господ, имат вечна стойност.

Въпросът е в това, че каквато и клетва да произнасят, фарисеите засягат с нея и Бог и затова са длъжни да я изпълнят. Хората не могат да избягат от своите задължения с благовидни оправдания. Клетвите задължават и обещанията трябва да се изпълняват. Безсмислено е да се позоваваме на технически подробности, за да избегнем задълженията си.