Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков. Той е Бог на живи, а не на мъртви хора.

После Господ Исус използва един аргумент от Библията, за да покаже, че възкресението е съвършено необходимо. В Изход 3:6 Бог говори за Себе Си като за Бог ...на Авраам, ...на Исаак ...и на Яков. Исус особено подчертава думите, че „Той не е Бог на мъртвите, а на живите“. Бог е сключил завети с тези хора, но те умират, npegu заветите ga са изцяло изпълнени. Как може Бог да говори за Себе Си като за Бог на трима мъже, които са в гроба? Може ли Бог, Който винаги удържа обещанията Си, да не изпълни обещанията, които е дал на тези хора, които са вече мъртви? Има само един отговор на тези въпроси - възкресението.