Така въпросът им се връща отново при тях. фарисеите и иродианите много се надяват да изложат Исус с този въпрос, но всъщност излагат сами себе си, защото не плащат данъка си на Бог. Колкото и да е унизително за тях, те плащат данъка си на императора, но за съжаление пренебрегват Божиите искания по отношение на техния живот. Защото в този момент пред тях стои Онзи, Който.е „отпечатък“ на Божието Същество ( Евреи 1:3), а те отказват да Му дадат полагаемото Му се място.
Отговорът на Исус показва, че вярващият има двойно гражданство. От една страна, той е длъжен да се подчинява и финансово да подкрепя човешкото правителство, под чието управление живее; да не злослови по адрес на своите господари и да не работи за сваляне правителството си, а да се моли за хората, които са на власт. От друга страна обаче, като гражданин на небесното царство той е длъжен да се подчинява на Бог. Ако двете царства се противопоставят едно на друго, той трябва да предпочете верността към Бог пред верността към земното царство ( Деяния 5:29).
Когато цитират 21 ст., много хора обръщат особено голямо внимание на думите, които ни казват да отдаваме дължимото на Кесаря, и много малко се замислят за това, което дължат на Бог. По този начин те допускат същия грях като фарисеите.