Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:

Исус все още не е приключил разговора Си с главните свещеници и фарисеите. Следващата притча за сватбения обяд е още една илюстрация за оттеглянето на Божието благоволение от облагодетелствания израелски народ и приемането на езичниците като гости на сватбената трапеза. Тук Исус сравнява небесното царство с един цар, който искал да направи сватбено тържество за своя син. Поканата била отправена на два етапа. Първоначално царят изпратил една предварителна покана чрез слугите си, на която получил пряк отказ. Втората покана гласяла, че обядът вече е сложен. Някои, които били прекалено заети с работата си или с нивите си, посрещнали поканата с презрение; други ѝ отговорили с насилие, като хванали слугите и ги оскърбили, а някои даже убили.