Тълкуването на притчата не е трудно. Бог е стопанинът, а Израел -лозето ( Псалми 80:8; Исая 5:1-7; Еремия 2:21). Плетът е Мойсеевият закон, който разграничава юдеите от езичниците и ги съхранява като народ, отделен за Господа. Линът, посредством метонимия, означава плода, който Израел трябваше да произведе за Бог. Кулата говори за внимателния надзор, който Йехова упражнява над Своя народ. Наетите лозари са главните свещеници и книжниците.
Бог неколкократно изпраща Своите слуги, пророците, при народа на Израел, за да изискат от него плодове на братство, святост и любов. Но хората преследват пророците, а някои от тях дори и убиват. Най-накрая Бог изпраща Сина Си, като си мисли: „Ще почетат Сина Ми“ (37 ст.). Главните свещеници и книжниците казват: „Това е наследникът“: едно признание с фатални последици. За себе си те признават, че Исус е Божият Син (въпреки че пред хората Го отричат), като по този начин отговарят на собствения си въпрос за това, кой е дал тази Власт на Христос. Властта на Христос произлиза от факта, че Той е Бог-Син.
В притчата се посочва изрично каква е тяхната реакция на този факт: „Той е наследникът; ела те да го убием и да присвоим наследството му“ (38 ст.). Техните думи означават следното: „Ако Го оставим на свобода, всички ще повярват в Него и римляните ще дойдат и ще ни отнемат и привилегированите ни места, и народа“ ( Йоан 11:48). Затова те се отричат от Него, изхвърлят Го навън и Го разпъват на кръста.