Гейбелин дава следния коментар върху този пасаж:
„Вече знаем от предишните случаи какво е символичното значение на изцелението чрез докосване в това Евангелие. Винаги, когато Господ изцелява чрез докосване, това е свързано с Неговото лично присъствие на земята и милостивите Му взаимоотношения с Израел по време на тази диспенсация. Изцелението чрез Словото, без телесното присъствие на Господ, или изцелението, когато някой се докосне до Него чрез вяра, се отнася до времето на Неговото отсъствие от земята, когато езичниците ще отидат при Него с вяра и ще бъдат изцелени.“ Когато сравняваме този случай със сходните случаи в Евангелията на Марко (10:46-52) и на Лука (18:35-43), виждаме някои различия, които е трудно да си обясним. Матей говори за двама слепци, докато Марко и Лука - само за един. Някои изследователи предполагат, че Марко и Лука споменават само този слепец, когото познават - Вартимей, докато Матей споменава и двамата слепеца, тъй като неговото Евангелие е написано изрично за юдеите, за които трябва да има двама свидетели, за да бъде едно. свидетелство валидно ( 2Коринтяни 13:1). В Марко и Матей се казва, че събитието е станало на излизане от Ерихон, докато в Лука е записано, че това се случва, когато Исус отива към Ерихон. Всъщност по онова време е имало два Ерихона - стар и нов, и чудото вероятно става, когато Исус напуска единия и влиза в другия.