И ако не послуша тях, кажи това на църквата; а ако не послуша и църквата, нека бъде за теб езичник и бирник.

Ако виновният и този път откаже да признае грешката си и да се извини, случаят трябва да се отнесе до местната църква. Искаме да подчертаем, че не гражданският съд, а местното християнско събрание носи отговорността за разглеждане на случая. Християнинът няма право да се съди с друг християнин пред граждански съд ( 1Коринтяни 6:1-8).

Ако виновният откаже да признае Вината си и пред църквата, тогава трябва да се смята за езичник и бирник. Най-явното значение на това твърдение е, че на него трябва да се гледа като на човек извън сферата на дейността на църквата. Въпреки че този човек може да е истински вярващ, към него трябва да се отнасят като към невярващ, тъй като той не живее като такъв. Макар и да принадлежи към световната църква, той трябва да бъде отделен от привилегиите на местната църква. Тази мярка е една много сериозна стъпка. Тя временно оставя вярващия във властта на Сатана „за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исус“ ( 1Коринтяни 5:5). Целта на всичко това е той да се вразуми и да признае греха си. Докато стане това, другите християни трябва да се отнасят към него с внимание и любов и едновременно с това да показват, че не извиняват греха му и че не могат да общуват с него като с вярващ. Едновременно с това, събранието трябва да бъде готово да го приеме веднага, щом получи доказателство за истинското му покаяние.