And they reasoned among themselves, saying, It is because we have taken no bread.

Тук ние виждаме, че те продължават да се тревожат за храна, без да осъзнават, че сред тях е Този, Който нахрани петте и четирите хиляди. Затова Исус отново им напомня за чудесата с нахранването на гладните. Урокът, който им се преподава, засяга въпросите на божествената аритметика и изобретателност, защото ние виждаме, че колкото по-малко храна използва Исус, толкова повече хора нахранва и толкова повече храна остава. Когато има само пет хляба и две риби, Той нахранва повече от пет хиляди души и Му остават дванадесет коша с храна. С малко повече хлябове и риба той нахранва повече от четири хиляди души и Му остават само седем пълни кошници. Ако ние оставим нашите ограничени ресурси на Негово разположение, Той може да ги умножи обратно пропорционално на първоначалното им количество. „И малкото е много, ако Бог разполага с него.“

Вместо „кошове“, в които се слага останалият хляб при първото чудо, при второто чудо се използва думата „кошници“. Смята се, че седемте кошници, в които се слага останалият хляб при второто чудо, са по-големи от дванадесетте коша от първото чудо. Но поуката, която лежи в основата и на двете чудеса, е следната: трябва ли да се страхуваме от глада и нуждата, когато сме свързани с Този, у Когото лежат безкрайните запаси и власт?