да вкусят смърт, преди да Го видят да идва в царството Си. Проблемът е в това, че всички онези ученици са вече мъртви, а Христос все още не е дошъл в сила и слава, за да установи царството Си. Проблемът обаче се разрешава, когато свържем този стих с първите осем стиха от следващата глава, които ни дават обяснение на загадъчното твърдение. Тези стихове описват събитието на планината на Преображението. Там Петър, Яков и Йоан виждат как Исус се преобразява пред тях. Всъщност те са облагодетелствани да видят още тогава образа на Христос в славата на Неговото царство.
Ние имаме всички основания да разглеждаме преображението на Христос като преобраз на Неговото идещо царство. Петър говори за събитието като за „силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос“ ( 2Петрово 1:16). Тази сила и пришествие на Господ Исус се отнасят до Неговото Второ идване. Йоан също говори за случката на планината като за времето, когато „... видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца“ ( Йоан 1:14). При Своето Първо идване Христос бе подложен на унижение; при Своето Второ идване Той ще бъде увенчан със слава. По този начин предсказанието от 28 ст. бе изпълнено на планината. Петър, Яков и Йоан виждат Човешкия Син не като скромен Назарей, а в славния Му образ на Цар.