Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; и така до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

Господ предвижда две пречки по пътя на ученичеството. Първата пречка е естественото желание да спасиш себе си от неудобства, страдания, самота и загуба. Другата е желанието да забогатееш. Що се отнася до първата, Исус ни предупреждава, че всички, които изпълват живота си със задоволяване на егоистични желания, никога няма да намерят осъществяване. Тези, които всеотдайно посвещават живота си на Него, ще намерят смисъла на своето съществувание.

Второто изкушение - желанието да станеш богат - е лишено от Всякаква логика. „Представете си - казва Исус, - че човек толкова забогатее, че стане притежател на целия свят. Тази луда гонитба на пари ще погълне цялото му време и енергия и той няма да има време да открие главната цел на своя живот. Какво ще го ползват всичките тези пари, ако той трябва да ги остави, когато умре, и остане с празни ръце във вечността?“ Човек се ражда на този свят за много по-важна работа от трупането на пари. Неговото призвание е да представя интересите на своя Цар. Ако той пропусне да направи това, той ще пропусне всичко. Във 24 ст. Исус казва на учениците Си кое е най-страшното. Това е характерно за християнското учение -още в началото човек знае най-лошото; но също така човек никога не спира да открива нови и нови богатства и благословения. Барнхаус изразява това по един прекрасен начин:

„След като човек знае кое е най-страшното в Библията, не остава нищо скрито, което да може да го изненада. Всяко ново нещо, за което той ще научи в този или следващия живот, ще му донесе възторг.“