и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

Думите „ще ти дам ключовете на небесното царство“ не означават, че Исус дава власт на Петър да отваря вратите на царството на небето. Тук Той говори за небесното царство на земята - онзи кръг от вярващи, които твърдят, че са верни на Царя; всички хора, които се смятат за християни. Щом има ключове, значи има и вход или врата. Ключовете, които отварят вратата на външния кръг на царството, са изброени във Великото поръчение ( Матей 28:19): това са ключовете на създаването на ученици, на кръщението и на обучението. (Кръщението не е задължително условие за спасението, но то представлява един въвеждащ ритуал, с който хората публично признават своята преданост на Царя.) За пръв път Петър използва ключовете в деня на Петдесетница. Те не му,се дават само на него, а чрез него и на всички останали ученици (вж. Матей 18:18, където същото обещание се дава на всички).

„Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.“ Някои хора тълкуват този и съответния на него текст от Йоан 20:23 като пасажи, които дават право на Петър и на неговите евентуални приемници да прощават грехове. Ние смятаме, че това не е възможно, тъй като само Бог може да прощава грехове.

Тези думи могат да се разбират по два начина. От една страна, те могат да означават, че апостолите имат власт да „обвързват“ или да „развързват“ човека със или от неговия грях -нещо, което ние нямаме власт да правим днес. Например Петър обвързва Анания и жена му Сапфира с техните грехове, така че те биват наказани с незабавна смърт ( Деяния 5:1-10), докато Филип освобождава наказания мъж от последствията на греха му, защото човекът се покайва ( 2Коринтяни 2:10).

От друга страна, стихът може също да означава, че това, което апостолите завързват или освобождават на земята, трябва Вече да бъде завързано или освободено в небесата. Така например Райри пише, че „небето, а не апостолите, върши самото свързване или освобождаване; апостолите само го провъзгласяват“.

Единственият валиден начин за приложение на стиха днес е декларативната му употреба. Когато един грешник се покае искрено за своите грехове и приеме Исус Христос за Господ и Спасител, християнинът може да потвърди, че греховете на този човек са простени. Когато един грешник отхвърли Спасителя, християнинът може да потвърди, че греховете му си остават върху него. Уилиям Кели пише следното: „Винаги, когато църквата действа в името на Господа и наистина изпълнява неговата воля, Божият печат утвърждава нейните действия.“