Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

За да изпита още повече нейната вяра, Исус ѝ казва, че Той няма да направи добре, ако престане да храни Своите еврейски деца, за да нахрани нееврейските кученца. Ако тези думи ни прозвучат грубо, трябва да си спомним, че тяхното предназначение, както и това на хирургическия скалпел, е да лекуват, а не да раняват. Жената наистина не е била еврейка. Юдеите са гледали на езичниците като на улични кучета, дебнещи по улиците да им хвърлят някоя троха за ядене. Още повече че Исус използва тук умалителната дума за кученца любимци. Въпросът се състои в това, дали тази жена ще признае, че не е достойна да получи и най-малката от Неговите милости?