Ние сме склонни да вярваме, че търговецът е Исус Христос, а скъпоценният бисер е църквата. На Голгота Той продаде всичко, което имаше, за да купи този бисер. Така както бисерът се образува в мидата от песъчинката, която я дразни и ѝ причинява болка, така и църквата се образува вследствие на страданията на проводеното и наранено Христово тяло.
Интересно е да се отбележи, че в притчата за скритото имане царството се уподобява на самото имане. Тук царството не се уподобява на бисера, а на търговеца. Защо се прави това?
В предишната притча ударението пада върху имането - изкупения Израел. Царството е тясно свързано с израелския народ. Първоначално то е било предложено на този народ, а в бъдеще евреите ще бъдат неговите главни поданици.
Както вече споменахме, църквата не се покрива с царството. В периода на временното отсъствие на Царя Всички хора от църквата са и членове на царството, но не всички хора от царството са членове на църквата. Църквата няма да присъства в царството в неговата бъдеща форма, а ще властва заедно с Христос над обновената земя. Във втората притча ударението пада върху Самия Цар и върху огромната цена, която Той заплаща, за да спечели и извоюва своята невяста, която ще сподели славата Му в деня на Неговото изявление.
Както бисерът излиза от морето, така и църквата, наричана понякога езическата невяста на Христос, излиза най-вече от народите. Това не означава пренебрегване на факта, че в нея има и вярващи евреи, а идва да покаже, че отличителната черта на църквата днес е, че в Негово име в нея са призовани да участват хора от различни народи. В Деяния 15:14 Симон потвърждава, че това е великата цел на Бог в настоящото време.