Небесното царство е като съкровище, скрито в нива. Един човек го намерил и така се зарадвал, че пак го заровил и продал всичко, което имал, за да купи тази нива.

Дотук всички притчи говорят, че в царството ще има и добро, и зло; и че между поданиците му ще има и праведни, и неправедни. Двете следващи притчи показват, че ще има два вида праведни поданици:(1) вярващи евреи преди и след периода на църквата; (2) вярващи евреи и неевреи в настоящия период.

В притчата за скритото богатство Исус сравнява царството с „имане, скрито в нива“. Един човек го намира, скрива го и после с радост продава всичко, което притежава и купува онази нива.

Ние предполагаме, че човекът, за който става въпрос в тази притча, е самият Господ Исус. (Той беше човекът и в притчата за тайно посетите плевели от 37 ст.) Имането символизира онзи остатък от благочестиви вярващи евреи, който е живял по време на ранното служение на Христос на земята и който ще живее отново след Грабването на църквата (вж. Псалм 135:4, където Израел се нарича „собствено притежание“ на Бог). Те са „скрити в нивата“ в смисъл, че са разпръснати из света и в действителност не са известни на никого, освен на Бог. Исус е Онзи, Който открива това богатство, а след това отива на кръста, където дава всичкото Си притежание, за да купи света ( 2Коринтяни 5:19; Йоан 12:2), в който е скрито това богатство. Изкупеният Израел ще бъде изваден наяве, когато Неговият Освободител дойде от Сион и въздигне дългоочакваното Месиянско царство.

Някои мислят, че притчата се отнася до грешника, който дава всичко, за да намери Христос - най-голямото Богатство. Но това тълкуване противоречи на доктрината за Божията благодат, според която спасението не може да се купи ( Исая 55:1; Ефесяни 2:8,9).