Преди да продължим с разглеждането на следващото събитие - изцелението на човека с изсъхналата ръка - ще спрем за малко, за да обобщим накратко библейското учение за съботата.
Отклонение върху учението за съботата
Съботният ден е бил и винаги ще бъде седмият ден от седмицата.
След шестте дни на сътворението Бог е решил да си почине на седмия ден ( Битие 2:2). Тогава Той не заповядва на човека да пази съботния ден, въпреки че този принцип сигурно е бил част от Неговия замисъл - да има един почивен ден на всеки седем работни дни.
Израелският народ е получил заповедта да спазва съботния ден в десетте Божии Заповеди ( Изход 20:8-11). Заповедта за съботата се различава от другите девет заповеди, защото тя се отнася до установяването на някакъв външен ред, докато другите девет засягат установяването на вътрешен
морален peg. Единственото основание за погрешността да се работи в събота е това, че Бог е казал така. Другите заповеди забраняват неща, които сами по себе си са погрешни.
Забраната да се работи в съботния ден никога не се отнасяла до служението на Господа ( Матей 12:5), в което влизат такива действия, които са свързани с необходимостта ( Матей 12:3,4) или с милостта ( Матей 12:11,12). Девет от десетте Божи заповеди са повторени и в НЗ, но не във вид на закон, а като наставления за християните, които живеят в благодат. Единствената заповед, която християните никога не са били длъжни да спазват, е заповедта за съботния ден. Даже напротив, Павел учи, че християнинът няма да бъде наказан, ако не я спазва ( Колосяни 2:16).
За християните специалният ден е първият ден от седмицата. На този ден Господ Исус възкръсна от мъртвите ( Йоан 20:1) като доказателство на това, че изкупителното дело е завършено и одобрено от Бог. През следващите два дни Господ Исус се срещна със Своите ученици ( Йоан 20:19,26). На първия ден от седмицата беше даден Светият Дух ( Деяния 2:1; сравни Левит 23:15,16). На този ден се срещаха и първите последователи на Христос за разчупване на хляба като възпоминание за смъртта на Господа ( Деяния 20:7). Този ден е определен от Бог за събиране на парични средства, предназначени за Господа ( 1Коринтяни 16:1,2).
Съботата, или седмият ден, идва като завършек на една трудова седмица. Господният ден, или неделята, започва една нова седмица със спокойната увереност, че изкупителното дело е извършено. Съботата ознаменува първото творение, Господният ден е свързан с новото творение. Съботата е ден на отговорността, Господният ден е ден на милостта.
Християните не пазят Господния ден като начин, чрез който могат да спечелят спасение или да постигнат святост, или защото се страхуват от наказание. Те го отделят от другите дни, за да засвидетелстват любов и преданост на Онзи, Който отдаде Себе Си за тях. Понеже на този ден сме освободени от всекидневните си и светски грижи, ние го отделяме по специален начин за служение и поклонение на Христос.
Не е правилно да се говори, че спазването на съботата е преминало в спазване на Господния ден. Съботата е седмият ден, а Господният ден е първият - неделята. Съботата е символ на сянката на Христос, докато неделята е символ на същността на Христос ( Колосяни 2:16,17). Възкресението на Христос поставя ново начало и Господният ден обозначава това начало.
Като верен юдеин, живеещ под закон, Исус е спазвал съботата (независимо от обвиненията на фарисеите в противното). Като Господар на съботния ден Той го освобождава от фалшиви правила и наредби, с които той е бил отрупан.