Когато един зъл дух излезе от човек, той се скита по безводни места да търси покой, но не може да намери.

Тук Исус обобщава в иносказателна форма миналото, настояще-. то и бъдещето на невярващия Израел. Тук човекът е символ на еврейския народ, а нечистият дух е духът на идолопоклонничеството, обхванало Израел от времето на неговото робство в Египет до пленничеството във Вавилон (когато той е бил излекуван от своето идолопоклонство временно). За известно време нечистият дух излиза от човека. От края на пленничеството и досега евреите не са идолопоклонници. Те приличат на „празна, пометена и наредена“ къща.

Преди повече от 1900 години Спасителят се опита да влезе в тази празна къща. И макар че Той беше нейният законен Обитател и Господар, хората упорито отказаха да Го приемат. Въпреки че те вече не се кланяха на идоли, те не поискаха да се поклонят и на истинския Бог.

Празната къща говори за духовния вакум, който може да бъде едно много опасно състояние, както показват следващите стихове. Само реформирането не е достатъчно. Необходимо е цялостно приемане на Спасителя.