А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?

Исус отговаря на нелепото им оплакване с една случка от живота на Давид. Веднъж по време на заточение той и мъжете с него отиват в пустинята и ядат от присъствените хлябове - дванадесетте ритуални хляба, от които само свещениците имат право да ядат. Нито Давид, нито мъжете с него са свещеници, но независимо от това Бог никога не ги обвинява в грях за това, което са направили. Защо не ги обвинява?

Обяснението е, не Божият закон никога не е искал да причини страдание на верните Му хора. Давид не беше Виновен за това, че е изгнаник. Той беше отхвърлен от един греховен народ. Ако неговото положение беше нормално, той и последвалите го мъже никога нямаше да трябва да ядат от присъствените хлябове. Заради греха на Израел Бог разреши това иначе забранено деяние.

Случаят с Исус и Неговите ученици е подобен на този. Господ Исус е законният Цар на Израел, но израелският народ не признава Неговата върховна власт. Ако Той беше заел полагаемото Му се място, Неговите последователи нямаше да бъдат принудени да се хранят по този начин в съботния или който и да е друг ден от седмицата. Историята се повтаря. Господ не осъжда Своите ученици, защото те не бяха сторили нищо лошо.