При това, ако Аз изгонвам злите духове чрез Веелзевул, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова те ще ви бъдат съдии.

Нашият Господ има още един опустошителен аргумент срещу фарисеите. Някои от техните възпитаници, познати като заклинатели, твърдят, че притежават власт да изгонват бесове. Исус нито признава, нито отрича техните твърдения, но ги използва, за да изкаже следния аргумент: „Ако Той изгонва бесове с помощта на Веелзевул, тогава и фарисейските възпитаници (т.е. заклинателите) правят същото.“ фарисеите никога няма да признаят това, но няма да могат и да отрекат логичността на аргумента. Техните собствени възпитаници ще ги укорят, че са обвинени в прогонване на бесове като помощници на Сатана.

Скофилд казва следното:

„фарисеите веднага реагират отрицателно на намека за сатанинска власт по отношение на себе си или на своите възпитаници, макар че според схващането, което те поддържат, т.е. че Христос изгонва бесове с помощта на Веелзевул, те рискуват собствените им възпитаници да ги обвинят в нелогичност, защото ако властта за изгонване на бесове е сатанинска, то всеки, който упражнява тази сила, е в сък>з с източника на тази власт.“

Не е логично да приписваш едни и същи резултати на различни изпълнители.