А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?

Веднага щом учениците на Йоан си тръгват след окуражителните думи на Исус, Господ се обръща към множеството и словото Му е изпълнено с възхвала на Йоан Кръстител. Нали същите тези хора се бяха трупали в пустинята, когато Йоан проповядваше. Защо те правеха това? Да не би да искаха да видят един слаб, колебаещ се човек, който трепери от всяка дума като „тръстика... от вятър разлюлявана“? Разбира се, че не! Йоан е един безстрашен проповедник, олицетворение на истинската съвест, който по-скоро би се съгласил да пострада, отколкото да замълчи, или да умре, отколкото да излъже. Да не би да излязоха да видят един добре облечен дворцов благородник, тънещ в разкош и лукс? Разбира се, че не! Йоан е обикновен Божий човек, чийто аскетичен начин на живот е живо порицание на материализма на хората.