Родословните списъци на Матей и Лука се припокриват при споменаването на две имена - Салатиил и Зоровавел ( Матей 1:12,13; Лука 3:27). Наистина е странно това, че родословията на Йосиф и Мария се сливат в имената на тези двама души и след това се разделят отново. Проблемът става още по-голям, когато разберем, че и двете Евангелия следват Ездра 3:2, където Зоровавел е назован като син на Салатиил, докато в 1 Книга на Летописите 3:19 той е споменат като син на федая.
На трето място има някои затруднения и поради броя на изброените поколения от Давид до Христос, които 8 Евангелието на Матей са 27, а на Лука - 42. Независимо от факта, че двете Евангелия дават две различни родословия, тази голяма разлика в броя на поколенията изглежда доста странна.
Какво трябва да бъде отношението на изучаващия Библията към тези трудности и явни несъответствия? Първо, нека да припомним, че основното положение за всички наши разсъждения е това, че Библията представлява вдъхновеното Божие Слово. Следователно тя не може да съдържа грешки. Второ, Библията е безкрайна, защото отразява безграничността на Божеството. Ние можем да разберем фундаменталните истини, съдържащи се в Словото, но никога няма да можем напълно да схванем докрай всичко, което то съдържа.
И така, начинът, по който ние подхождаме към тези трудности, ни кара да направим заключението, че проблемът лежи по-скоро в нашата липса на познания, отколкото в погрешимостта на Библията. Въпросите, които задава Библията, трябва да ни предизвикат към нови изследвания и търсене на отговорите. „Слава за Бог е да скрива всяко нещо, а слава на царете да издирват работите“ ( Притчи 25:2).
Внимателната изследователска работа на историците и разкопките на археолозите не са успели да докажат, че твърденията на Библията са фалшиви. Онова, което на нас ни изглежда противоречиво и трудно за разбиране, си има разумно обяснение, което е изпълнено с духовно значение и носи духовна полза.