Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.

Учениците изобщо не успяват да схванат смисъла на думите на Исус. Единственото нещо, с което те могат да ги свържат, е храната. Затова Исус се обръща към тях и им задава девет въпроса. С първите пет Той ги порицава за тяхната непрозорливост, а с последните четири ги укорява за това, че се тревожат за осигуряването на нуждите си, при условие че Той е с тях. Нима Той не нахрани пет хиляди души с пет хляба и нима не останаха след това дванадесет пълни коша с храна? Да, останаха. И не нахрани ли после четири хиляди мъже със седем хляба, и не останаха ли седем пълни кошници след това? Да, останаха. Как тогава те не успяват да разберат, че за Него не е проблем да задоволи нуждите на шепата хора в тази лодка? Нима не разбират, че Създателят и Крепителят на вселената седи в една лодка с тях?