и когато се връщат от пазар, не ядат, преди да са се очистили. Има и много други неща, които са приели да спазват - измивания на чаши, глинени и медни съдове и легла.)

Тук виждаме как фарисеите и книжниците критикуват Исус заради това, че учениците Му ядат „с нечисти ръце“. Това не означава, че учениците Му не са си измивали ръцете преди ядене, а че не са правили това според сложния ритуал, наложен от преданието. Ако например ръцете им не са били измити до лактите, според ритуала, те са били считани за осквернени. Дори и на пазара хората са били длъжни да извършват това обредно измиване. Тази сложна церемония се разпростирала дори и върху тенджерите и чиниите. Коментирайки поведението на фарисеите, Стенли Джоунз пише следното:

„Тези фарисеи бяха дошли чак от Ерусалим, за да се срещнат с Исус, но отношението им към живота беше толкова отрицателно и критично, че единственото нещо, което успяха да видят, бяха неумитите ръце. Те дори не можаха да забележат най-великото освободително движение, докоснало някога нашата земя, което очистваше мозъците, душите и телата на хората... Техните очи бяха широко отворени за всичко дребно и повърхностно и абсолЬтно слепи за всичко голямо и съществено. Затова те, отрицателните, или са забравени от историята, или са само фон, на който личат още по-ярко делата на положителния Христос. След тях останаха критиките. След Христос остана обръщението на човешките души. Те търсеха недостатъци. Христос търсеше последователи.“