Притчата може да се изтълкува и като насърчение за учениците, които са отговорни за посяването на семето. Те могат да спят през нощта и да работят през деня и да бъдат спокойни, че Божието Слово няма да се върне при тях безплодно, но ще извърши онова, за което е било предназначено. По един тайнствен и чуден начин, независимо от усилията на човека, Словото ще работи в човешките сърца и ще произвежда плодове за Бог. Човек посява и напоява, но Бог дава да расте. Един проблем при това тълкуване се появява в 29 ст. Само Бог може да извади сърпа, когато дойде жетва; а в тази притча същият човек, който посява семето, изважда и сърпа, когато то узрее.