Почвата край пътя (15 ст.) олицетворява закоравялото сърце. Човекът, който има такова сърце, е упорит и непреклонен. Той отговаря с решително „Не!“ на Спасителя. Сатана, чието олицетворение са птиците, грабва Словото. Вестта за спасението не поражда нито вълнение, нито тревога в такова едно сърце. То завинаги остава безразлично и безчувствено към нея.
Канаристата почва (16 и 17 ст.) олицетворява човека, който на пръв поглед като че ли откликва на Словото. Вероятно пламенният призив на евангелието поражда вълнение в душата му и той изповядва, че вярва в Христос. Това обаче е израз на едно формално интелектуално съгласие, без истинско отдаване на Христос. Той приема Словото „с радост“, но по-добре щеше да бъде, ако го беше приел с чувство на дълбоко разкаяние и смирение. За известно време този човек се държи като добър християнин, но когато „настане напаст или гонение поради словото“, той решава, че това е прекалено висока цена, и се отказва от него. Такъв човек държи на християнството, докато е популярно, но в момента, в който то започне да бъде преследвано, неговото неверие става явно на всички.
Трънливата почва (18 и 19 ст.) олицетворява онези хора, които показват обещаващо начало. На пръв поглед те изглеждат като истински християни; но по-късно биват завладени от работа, светски грижи и страст за богатство. Постепенно те загубват интерес към духовните неща и накрая престават изобщо да се считат за християни.
Добрата почва (20 ст.) zoBojhi за пълно приемане на Словото, без значение какво струва това. Хората, които представляват добрата почва, са наистина новородени. Те стават верни поданици на Христос и Той наистина е техният Цар. Нито светът, нито плътта, нито дяволът могат да разколебаят тяхната преданост към Христос.
Обаче тези хора показват различна плодовитост. Някои дават тридесет пъти, други шестдесет пъти, а трети сто пъти повече плод. От какво зависи тази плодовитост? Най-плодовити се оказват хората, които се подчиняват на Словото с готовност, без да се съмняват, и правят това с радост.