Всички те са млади хора. Джеймс Стюарт коментира този факт по следния начин:
„В началото християнството е започнало като движение на млади хора ... За съжаление християнското изобразително изкуство и християнските проповеди много често пренебрегват този факт въпреки неопровержимите доказателства за младостта на първите ученици. Това, че християнството е навлязло в света като движение на млади хора, не трябва да ни изненадва. Когато са тръгнали след Христос, повечето апостоли са били на около двадесет години... Не трябва да забравяме, че и самият Исус е започнал Своето служение с младите, които са като „росата из утробата на зората“ върху Него ( Псалми 110:3). Думите на този Псалм са потвърдени първо от Исус, а после и от апостолите в Неговата църква. Рисунките, направени от по-късните християни по стените на катакомбите, представляват едно вярно отражение на действителността. Там Исус не е изобразен като уморен и прекършен от страдания старец, а като млад овчар, излязъл на полето в ранна утрин. В първоначалния вариант на своя чудесен химн Айзък Уотс възпява събития, които действително са се случили:
„Аз гледам със мъка на дивния кръст и виждам смъртта на Младия Принц.“
Никой никога не е успял да разгадае сърцето на лиадостта с нейната жизненост и храброст, великодушие и оптимизъм, с внезапните ѝ пристъпи на самотност и мечтателни копнежи, със скритите ѝ противоречия и жестоките ѝ изкушения така добре, както това е сторил Исус. И никой никога не е успял да види по-ясно от Него, че младежките години са времето, когато в главата на човека бушуват странни мисли и светът започва да става по-ясен, и че това е най-добрата възраст за спечелването на души за Бог. Изучавайки живота на дванадесетте апостоли, ние всъщност изучаваме младежките приклЬчения на дванадесет млади мъже. В началото ги виждаме как тръгват след своя водач, за да отидат в неизвестното, без да знаят съвсем ясно кой е Той и къде точно ще ги заведе. Но привлечени от Неговия магнетизъм, очаровани и завладени от Неговата неотразима душа, те тръгват след Него, сподиряни от подигравките на своите приятели, преследвани от вражески заговори, измъчвани от съмнения, които понякога ги смущават толкова силно, че им се иска да захвърлят всичко, но не го правят, а продължават да вървят през развалините на своите надежди, защото така са се оказали победители и са показали една по-висша преданост, заради което получават като награда от Бог славното име „великата апостолска група“. Изучаването на живота на апостолите е едно много полезно дело. Може да се случи чудо и ние да се заразим от техния аух и да последваме Исус.“
Призоваването на дванадесетте има за цел три неща: (1) те да имат възможност да бъдат заедно с Него; (2) Исус да има възможност да ги изпраща да проповядват; и (3) те да могат да получат власт да изцеляват болни и да прогонват духове.
Най-напред апостолите имат нужда от време за подготовка, от обучение „на закрито“ преди проповядването „на открито“. Това е един основен принцип в служението. Отначало ние трябва да прекараме известно време насаме с Исус - преди да отидем сред хората и да проповядваме за Него като Негови представители.
След изтичането на периода на обучение апостолите са изпратени да проповядват сред хората. Разгласяването на Божието Слово, този основен метод на евангелизиране, трябва да стои винаги на централно място в нашата дейност. Ние не трябва да позволяваме на нищо друго да стане по-важно от него.
И най-накрая, Бог дава на учениците Си свръхестествена власт. За да докаже на хората, че Той говори чрез тях, Бог им дава власт да прогонват демони. По онова време Библията все още не е била завършена. Чудесата са представлявали „акредитивните документи“ на .Божиите пратеници. Днес ние разполагаме със завършеното Божие Слово. На нас ни е дадена отговорността да вярваме, без да имаме доказателствата на чудесата.