И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата:

Господ завършва беседата Си с фарисеите с напомнянето, че Бог е създал съботата за улеснение на човека, а не за мъчение. След това Той казва, че „Човешкият Син е Господар на съботата“ и че Той е Онзи, Който е дал съботата изобщо. Следователно Той единствен има право да реши какво е разрешено и какво не е разрешено на този ден. Спазването на съботата никога не е означавало забрана върху действията, предизвикани от необходимост или от милост. Християните не са длъжни да спазват съботата. Този ден е бил даден на народа на Израел. Денят на християните е Господният ден, т.е. първият ден на седмицата. Той обаче не трябва да се изпълва със законови разпоредби, които казваш какво трябва и какво не трябва да се прави; а по-скоро да се приема като ден на специални привилегии, когато - освободени от светските си задължения - вярващите ще могат да хвалят своя Господ, да Му служат и да се занимават с духовна култура. За нас въпросът не е: „Погрешно ли е да се прави това в Господния ден?“, а: „Как най-добре бих могъл да използвам този ден за Божията слава, за доброто на моя ближен и за моето духовно добро?“

JL Служителят изцелява в съботния ден (3:1-6)