тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.

Господ е обявил вече греховете на мъжа за простени. Да, но това станало ли е наистина? Книжниците не могат да видят опрощението на греховете на този човек, затова не искат и да повярват. За да им покаже, не греховете на паралитика са простени наистина, Спасителят прави за книжниците нещо, което те могат да Видят. Той му казва да стане, да вземе постелката си и да ходи. Човекът реагира моментално. Хората са удивени. Те никога не са виждали такова нещо. Но книжниците отново не вярват, въпреки че получават едно наистина зашеметяващо доказателство. Вярата изисква волеви усилия, а те изобщо не желаят да вярват.