А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха.

Въпреки че това не е споменато изрично, изглежда, че с 55 ст. започва разказът за среднощното заседание на Синедриона. Събранието на седемдесет и единия религиозни водачи било председателствано от първосвещеника. Точно в тази нощ съставляващите Синедриона фарисеи, садукеи, книжници и старейшини показали пълно незачитане на правилата, според които протичали техните заседания. Според тези правила те нямали право да провеждат заседания нито през нощта, нито по време на юдейските празници. Подкупването на лъжесвидетели било строго забранено. Никакви смъртни присъди не се изпълнявали преди изтичането на нощта. Освен това присъдите им не били задължителни с изключение на случаите, когато Синедрионът заседавал в Каменната зала на храма.

В нетърпението си да осъдят Господ Исус колкото се може по-бързо, религиозните водачи не се поколебават да се принизят дотам, че да престъпят собствените си закони. Усърдните им усилия довеждат на процеса един куп лъжесвидетели, които обаче не успяват да измислят единни показания. Някои от тях цитират погрешно думите на Господ Исус, като казват, че Той бил заплашвал да разруши този ръкотворен храм и да построи нов, неръкотворен, само за три дни. (Истинските думи на Исус могат да се прочетат в Йоан 2:19.) Лъжесвидетелите нарочно объркват храма в Ерусалим с храма на Неговото тяло.