за Христос

Марко 5   

1 Обхванатият от нечист дух в Гадара
(Мат. 8:28-34; Лука 8:26-39)
И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна.
2 И като слезе от ладията, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.
3 Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;
4 защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.
6 А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;
7 и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8 (Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти!)
9 А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.
11 А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.
12 И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.
14 А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
15 И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.
16 А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.
17 И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18 И когато влизаше в ладията, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.
20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха.
21 Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
(Мат. 9:18-26; лука 8:40-56)
Когато Исус пак премина с ладията на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото.
22 И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му
23 и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.
25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години
26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше й станало по-зле,
27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И веднага кръвотечението й престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?
32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.
33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.
35 Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?
36 А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.
38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.
39 След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.
41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани!
42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.
43 Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да й дадат да яде.
Марк: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16