за Христос

And immediately he arose, took up the bed, and went forth before them all; insomuch that they were all amazed, and glorified God, saying, We never saw it on this fashion.

Слушай Марко 2:12
Марко 2:12

Препратки:

Коментар от Уилиям Макдоналд за Марко 2:12

Господ е обявил вече греховете на мъжа за простени. Да, но това станало ли е наистина? Книжниците не могат да видят опрощението на греховете на този човек, затова не искат и да повярват. За да им покаже, не греховете на паралитика са простени наистина, Спасителят прави за книжниците нещо, което те могат да Видят. Той му казва да стане, да вземе постелката си и да ходи. Човекът реагира моментално. Хората са удивени. Те никога не са виждали такова нещо. Но книжниците отново не вярват, въпреки че получават едно наистина зашеметяващо доказателство. Вярата изисква волеви усилия, а те изобщо не желаят да вярват.

Други преводи на Марко 2:12:

И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всички; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и казваха: Никога не сме виждали такова нещо.
/ББД 2005/
И човекът се изправи, веднага си взе носилката и излезе от стаята пред очите на всички. Хората бяха смаяни и славеха Бога, казвайки: Това е най-изумителното нещо, което сме виждали.
/Съвременен превод 2004/
И той веднага стана, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и говореха: Никога не сме виждали такова нещо.
/Верен 2002/
И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всички; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и казваха: Никога не сме виждали такова нещо.
/Библейско общество 2000/
И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.
/Протестантски 1940/
Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.
/Православен/
И стана тутакси, и като дигна одъра си, излезе пред всичките; така щото всички се чудеха и славеха Бога, и думаха: Никога така не сме виждали.
/Цариградски/