And in the morning, rising up a great while before day, he went out, and departed into a solitary place, and there prayed.

Исус се събужда доста преди изгрев слънце и отива на едно място, където да не бъде обезпокояван от никой, за да може спокойно да се моли. Служителят на Йехова всяка сутрин отива да чуе наставленията на Бог, Своя Отец ( Исая 50:4,5). Щом Самият Исус е имал нужда от това сутрешно общение с Отца, колко повече ние имаме нужда от него! Забележете, че когато Исус се моли на Отец, това Му струва някакви усилия: Той трябва да се събуди рано и да излезе навън доста преди изгрев слънце. Следователно молитвата не трябва да се разглежда като нещо, което лично на нас ни е приятно да правим, а като нещо, за което са нужни самодисциплина и пожертвувателност. Това не обяснява ли защо голяма част от работата ни е неефективна?