Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

Исус разбира какви мисли вълнуват Симон и любезно го пита дали може да му каже нещо. Със съвършено умение на разказвач Исус разказва притчата за един заемодател и двама негови длъжници. Единият му дължал петстотин динара, а другият -петдесет. Когато заемодателят разбрал, че и двамата няма да могат да изплатят парите, той им опростил дълговете. На това място Исус пита Симон кой от двамата длъжници ще обикне заемодателя повече, фарисеят отговаря съвсем правилно, че повече ще го обикне „оня, комуто е простил повечето“. По този начин фарисеят осъжда сам себе си, както и Исус му показва по-нататък.