И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

В отговор на тази критика Господ им дава пример от живота на Давид, с който иска да каже, че законът за спазването на съботата никога не е забранявал извършването на неща, свързани с необходимостта. Отхвърлени и преследвани от израилтяните, Давид и неговите сподвижници влезли в Божия дом и тъй като били много гладни, взели от обредния хляб и яли, макар че само свещениците имали право да ядат от него. В този случай Бог направил едно изключение, защото виновникът за този грях бил всъщност Израел, който отхвърлил своя цар. Законът за присъствените хлябове не е толкова строг, че да позволява дадения от Бог цар да гладува.

Случаят с Христос и Неговите ученици много прилича на случая с Давид и неговите мъже. Христос и учениците Му са гладни, фарисеите предпочитат те да гладуват, отколкото да ги видят, че берат жито 8 съботен ден. Но Човешкият Син е също и Госпо-9ар на съботата. Той е не само Законодателят, но и най-добрият Тълкувател на истинския духовен смисъл на закона, Който може да предотврати всякакви недоразумения.