And why beholdest thou the mote that is in thy brother's eye, but perceivest not the beam that is in thine own eye?

Тази важна истина получава още по-ярко потвърждение от сравнението със сьчицата и гредата. Веднъж един мъж вървял през хармана, където отвявали житото. Внезапно буен полъх на вятъра раздухал плявата и една мъничка съчица попаднала право в окото на мъжа. Той затъркал окото си, за да махне тресчицата, но колкото по-дълго го търкал, толкова повече го зачервявал. В този момент покрай първия човек минал друг човек и като видял бедата, предложил да му помогне. Но другият имал цяла една греда, която стърчала от окото му. Можел ли той да помогне, като едва виждал това, което вършел? Поуката е ясна. Един учител не може да говори на учениците си за техните недостатъци, ако той самият притежава същите недостатъци в много по-голяма степен и не ги вижда. Ако искаме да бъдем в помощ на другите, трябва да имаме безупречен живот. В противен случай трябва да сме готови да чуем съвета: „Лекарю, изцери първо себе си!“