„Блажени, които плачете сега.“ Исус не казва, че мъката сама по себе си е благословение: плачът на неспасените не им носи никаква утеха. Тук той говори за сълзите, които се проливат заради Неговото име, заради мъката по загубеното и загиващо човечество, заради скръбта по разединената и безсилна църква, заради всичко, което човек изстрадва в служенето си на Господ Исус. Онези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост.