1. Симон, на когото Той дава името Петър: той е син на Йона и става един от най-забележителните апостоли.
2. Андрей, неговият брат, който запознава Петър с Господа.
3. Яков, Зеведеевият син, който получава привилегията да отиде заедно с Петър и Йоан на Хълма на преображението. Той е убит от Йрод Агрипа I.
4. Йоан, Зеведеевият син. Исус нарича Яков и Йоан „синове на гръмотевицата“. Йоан е ученикът, който по-късно написва едно от Евангелията, две от Посланията и книгата Откровение.
5. Филип от Витсаида, който запознава Натанаил с Исус. Той е различен човек от евангелиста Филип, за когото се говори в Деяния на апостолите.
6. Вартоломей, за когото всички смятат, че е Натанаил. Той е споменат само при изброяването на дванадесетте ученици.
7. Матей, бирникът, познат също като Леви, който написва първото Евангелие.
8. Тома, познат също като Близнака, който казва, че няма да повярва във възкресението на Господ Исус, докато не види убедителни за това доказателства.
9. Яков, Алфеевият син. Вероятно той е човекът, който заема отговорно място в църквата в Ерусалим след смъртта на Яков, Зеведеевия син, който е убит от Ирод.
10. Симон Зилотски, за когото се знае много малко от страна на Писанията.
11. Юда, братът на Яков. Вероятно това е същият онзи Юда, който е написал едното Послание и за когото всички смятат, че се е казвал също и Левей с фамилното име Тадей ( Матей 10:3; Марк 3:18).
12. Юда Искариотски, за когото се смята, че е роден в Кериот, Юдея, и който единствен от апостолите не е от Галилея. Той става и предателят на нашия Господ. За него Исус казва, че е „син на гибелта“.
Не всички от учениците са хора с изключителен интелект и способности. Те всъщност представляват един миниатюрен образ на човешкото общество. Това, което ги прави велики, е връзката им с Исус и пълното им отдаване на Него. Когато Спасителят ги избира, те сигурно са били млади мъже на около двадесет години. Но младостта е времето, когато хората са изпълнени с най-голямо желание, най-лесно се поддават на обучение и най-много издържат на изпитания. Исус избира само дванадесет ученици. Явно Той се интересува много повече от качеството, отколкото от количеството, и след като обучава подходящото качество хора, ги изпраща да евангелизират целия свят чрез процеса на духовното възпроизводство.
След избирането на учениците Исус пристъпва към Важната задача за тяхното обучение в принципите на Божието царство. Останалата част от тази глава е посветена на отличителните черти и поведението, които характеризират учениците на Господ Исус.