Каза им още и притча: Никой не отдира парче от нова дреха, за да го пришие на вехта дреха; иначе и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не отива на вехтата.

След това Исус разказва три притчи, с които показва, че е дошъл векът на новата диспенсация, и че тя по никакъв начин не ,може да се смеси със старата.

В първата притча вехтата дреха символизира века на закона или на диспенсацията на закона, а новата дреха олицетворява века на благодатта. Оказва се, че двата века са несравними. Всеки опит за смесване на закона и благодатта води до разваляне и на двете. Кръпката, взета от новата дреха, не само разваля самата дреха, но и не подхожда на старата нито по вид, нито по якост. Във връзка с тази притча Дж. Дарби казва следното: „Исус не би залепил християнството към юдейската религия. Плътта и законът могат да вървят ръка за ръка, но благодатта и законът, Божията праведност и човешката праведност - никога.“