После Исус започна да разказва следната притча: Един човек засадил лозе, дал го под наем на лозари и заминал за дълго.

Настоятелният копнеж на Божието сърце по съдбата на израелския народ се вижда за сетен път в тази притча за лозето. Бог е представен като човек, който дал лозето си (Израел) под наем на лозари (водачите на нацията - вж. Исая 5:1-7). По-късно този човек изпратил при лозарите свои слуги, които да вземат част от плодовете за Него. Тези слуги са Божиите пророци като Исая и Йоан Кръстител, които са се опитвали да призоват Израел към покаяние и вяра, но са били винаги преследвани от управниците на Израел.