А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно.

Спасението донася коренна промяна в живота на бирника, който казва на Спасителя, че е решил да даде половината от имота си на бедните. (До този момент той е крадял от тях колкото е могъл.) Освен това казва, че ще плати четирикратно обезщетение на всеки, когото е ограбил. Решението му говори за една много по-голяма компенсация от тази, която се изисква от закона ( Изход 22:4, Левит 6:5; Чие. 5:7). То показва, че Закхей вече е слуга на любовта, а не на алчността.

Няма никакво съмнение, че Закхей приема нещата съвсем сериозно. Уест превежда 86 ст. така: „И тъй като съм изисквал несправедливо...“ В неговия превод няма „ако“.

На някои хора текстът звучи така, като че Закхей се хвали със своето човеколюбие и разчита на него за спасението си. Но това изобщо не е истина. Онова, което той иска да каже, е, че неговият нов живот за Христос го е накарал да пожелае да се отплати за миналото и че от благодарност на Бог за своето спасение той сега иска да използва парите си за Божия прослава и за благословение на ближните си.

8 ст. е един от най-силните стихове в Библията, които говорят върху обезщетението на несправедливо отнет имот. Спасението не освобождава човека от задължението да поправи грешките си от миналото си. Дълговете, които човек е направил, преди да повярва, не се унищожават чрез новорождението. Ако той е откраднал някакви пари преди спасението, истинското разбиране на Божията милост изисква от него да възстанови тези Ри, след като стане Божие дете.