„Парите могат да се използват за купуване на Библии, книги, брошури и др., което по косвен начин ще допринесе за спечелването на човешки души. Така материалното и временното става нематериално, духовно и вечно. Ето един пример с човек, който има 100 долара. Ако изхарчи всичките тези пари за банкет или за официални вечеря, на другия ден нищо няма да остане от тях. Но ако ги вложи в Библии, всяка една от които струва 1 долар, ще закупи, сто копия на Божието Слово. Тези сто копия той благоразулто посява Във Вид на семена за небесното царство, които ще поникнат - не Във Вид на Библии, а във Вид на души. По този начин този човек си е създал чрез неправедното богатство Вечни приятели, които ще го посрещнат Във Вечното му обиталище след смъртта.
Това е и поуката на нашия Господ: чрез мъдри вложения на материални блага да вземем участие във вечното благословение на хората от този свят. Трябва да направим така, че когато пристигнем пред небесните врати, там да ни чака едно приветстващо множество от душите на онези, които са били спасени благодарение на нашето пожертвувателно даване и молитви. Там тези хора ще ни благодарят и ще ни кажат: „Ти беше този, който ме покани тук.“
Дарби казва следното:
„Като цяло човекът е Божий настойник. В един малко no-друг смисъл и малко по-различен начин Израел също беше Божий настойник, когото Бог беше поставил в Своето лозе и му беше поверил закона, обещанията Си, заветите Си и правото на поклонение. Но накрая се оказа, че Израел е злоупотребил с Неговия имот. Човекът в ролята на настойник се оказа напълно неблагонадежден. Какъв е изходът от това положение? Бог дойде и благодарение на Своята милост превърна онова, което човекът бе осквернил на земята, В средство за създаване на плодове на небето. Когато нещата от този свят лежат в ръцете на човека, той не трябва да ги изразходва за осигуряване на удоволствия в настоящия свят, който е, общо погледнато, разделен от Бог, а да ги използва за бъдещето. Ние не трябва да се стремим към зем притежания, а да използваме разумно тези средства за подсигуряване на небесния си живот. По-добре да изхарчим Всичко, за да си осигурим приятели на небето, отколкото да притежаваме много сега. След Всичко това люжем да кажем, че човекът е един неподходящ настойник