В ада, където го измъчвали, богаташът вдигнал поглед и видял в далечината Авраам да държи Лазар в обятията си.

Но това погребване не е краят. Неговата душа или неговото съзнателно „аз“ отива в ада. Думата „ад“ има гръцки произход и се използва вместо старозаветната дума шеол, с която се обозначава мястото на духовете на мъртвите. В СЗ се говори, че това е място както за душите на спасените, така и за душите на неспасените. От този стих става ясно, че това е място само за душите на неспасените, тъй като се казва, че душата на богаташа е била „на мъки“. Вероятно изказването на Господ, че този богат евреин е отишъл в ада, звучи изненадващо в ушите на Неговите ученици, тъй като според СЗ, богатствата са признак за Божието благоволение и благословеше. Всеки израилтянин, който се е подчинявал на Господа, е знаел Неговото обещание, че ще живее в материално благополучие. Защо тогава този богат евреин е отишъл в пъкъла? Господ Исус току-що беше оповестил, че с проповядването на Йоан се въвежда нов ред на нещата и че от този момент нататък богатствата не са признак на благословеше. Те са изпитание на верността на човека в неговата служба като настойник. От онзи, на когото много се дава, много и ще се изисква.

23 ст. опровергава идеята за „спящите души“, според която душата няма никакво съзнание за времето между смъртта и възкресението. Той показва, че съществуването отвъд гроба е изпълнено със съзнание. Ние дори се удивляваме на широтата на познанията, които богаташът има в този момент. Той... вижда отдалече Авраам и Лазар в неговите обятия. Може даже да разговаря с Авраам. Обръщайки се към него с думите „Отче Аврааме“, той го моли за милост и иска от него да изпрати Лазар да му донесе капчица вода, за да разхлади езика си. Тук може да се зададе въпросът как една безплътна душа може да изпита жажда и болка вследствие на действието на пламъци, но ние смятаме, че всичко това има преносно значение, което обаче не означава, че страданието там не е истинско.