До идването на Йоан бяха в сила законът на Моисей и писанията на пророците. След него се проповядва Благата вест за Божието царство и всеки се стреми да влезе в него.

Връзката между 16, 17 и 18 ст. е много трудна за разбиране. На пръв поглед изглежда, че между тях и предхождащите ги или следващите ги събития няма нищо общо, но ние смятаме, че тези стихове най-добре могат да се разберат в светлината на темата на 16 гл., която се занимава най-вече с алчността и неверността на фарисеите. Същите тези хора, които се гордеят с педантичното съблюдаване на изискванията на закона, сега са разобличени като алчни лицемери. Оказва се, че духът на закона е в остро противоречие с духа на фарисеите.^

„Законът и пророците бяха до Йоана.“ Тези думи на Господ посочват границите на диспенсацията на закона, която започва с Моисей и завършва с Йоан Кръстител. Сега се поставя началото на новата диспенсация. От момента на появяването на Йоан започва да се благовестява Божието царство. Йоан Кръстител излиза, за да оповести идването на законния Цар на Израел. Той казва на хората, че ако се покаят, Господ Исус ще царува над тях. Резултатът от Неговите проповеди и от това, което по-късно Сам Господ и Неговите ученици проповядват, е една пламенна реакция от страна на много хора. Думите „и всеки насила влиза в него“ означават, че онези, които са откликнали на посланието, буквално са превзели с щур* царството. Бирниците и грешниците например е трябвало да прескачат ограниченията, поставени от фарисеите. Други е трябвало да се преборят с любовта към парите, завладяла техните сърца. Някои е трябвало да преодоляват различни предразсъдъци.