Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици гнездяха по клоните му.

След това необикновено чудо има опасност хората да се изкушат и да си помислят, че царството ще дойде Веднага. Господ Исус премахва това заблуждение, като разказва две притчи за Божието царство, които описват неговото състояние от момента на отхвърлянето на Царя до момента на Неговото завръщане на земята, за да Властва. В тях се описва както разрастването на християнството, така и предупреждението, че в този период ще има както истински вярващи, така и хора, които ще признават Христос само на думи (Вж. бележките Върху 8:1-3).

Най-напред Исус оприличава Божието царство на синапово зърно - едно от най-малките семена. Когато се посее в земята, от него може да израсне храст, но не и дърво. Затова, когато Исус казва, че от това зърно пораства едно голямо дърво, Той иска да покаже, че това е един ненормален растеж. Дървото става толкова голямо, че небесните птици могат да се подслоняват по клоните му. Идеята тук е, че християнството започва съвсем скромно като начало - то е като синапово семе. Но с Времето то става Все по-популярно и по-развито, за да стигне етапа, който познаваме днес. Днес християнското царство включва всички, които твърдят, че са верни на Господ - без значение дали са новородени, или не. Небесните птици са като лешоядите или грабливите птици. Те са символи на злото и илюстрират факта, че християнството е станало място за подслон на различни форми на покварата.