В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

Дванайсета глава завършва с неспособността на еврейския народ да разпознае времето, в което живее, и с предупреждението на Господ, че трябва или да се покае веднага, или да загине завинаги. Тринайсета глава продължава да развива тази обща тема и макар че като цяло тя се отнася за израелския народ, принципите ѝ могат да се приложат и за всеки човек поотделно. В основата на разговора, който следва, стоят две национални трагедии. Едната е свързана с убийството на хора от Галилея, дошли в Ерусалим на поклонение. Пилат, управителят на Юдея, бил издал заповед за тяхното убийство по време на жертвоприношенията. Повече подробности за това зверство не са известни. Предполага се, че жертвите са били евреи, които са живеели <6 Галилея. Евреите в Ерусалим вероятно са живеели под измамното Впечатление, че тези галилейци са били извършили ужасни грехове, заради които Бог ги е наказал със смърт. Господ Исус им казва, че това е грешка, като добавя предупреждението, което се отнася до целия еврейски народ, че ако не се покаят, всички ще загинат така.