И казвам ти: няма да излезеш оттам, докато не си платиш всичко до последната лепта.

Ако хората искаха да разберат колко е важно времето, в което живеят, щяха да направят всичко възможно да се сдобрят със своя противник. В този стих са използвани четири юридически термина - противник, управител, съдия, служител; и всички те могат да се свържат с Бог. В този момент при тях е слязъл Бог и ги умолява да се спасят, давайки им възможност за това. Те трябва да се по-каят и да повярват в Него. При отказ от тяхна страна те ще трябва да застанат пред Него като пред Съдия.

Изходът от този процес със сигурност няма да бъде в тяхна полза. Те ще бъдат признати за виновни и осъдени за своето неверие, като бъдат хвърлени в тъмница, което ще рече във вечния огън, за вечността, откъдето няма да излязат, докато не изплатят и последния петак, който дължат. Всъщност това означава никога, тъй като те няма да бъдат в състояние да изплатят такъв огромен дълг.

И така, Исус всъщност казва на хората, че са длъжни да разпознават белезите на времето, в което живеят, и че трябва да възстановят отношенията си с Бог, като използват дадената им възможност да се покаят и да Го приемат като Месия.