Ако някой говори против Човешкия Син, може да му се прости. Но ако богохулства срещу Святия Дух, няма да му се прости.

След това Спасителят обяснява на учениците Си, че има разлика между хулата срещу Него и хулата, отправена срещу Светия Дух. Тези, които похулят Човешкия Син, може да получат прощение, ако се покаят и повярват, но тези, които похулят Светия Дух, ще извършат непростим грях. Този е и грехът, в който ще бъдат обвинени фарисеите (вж. Матей 12:22-32). Какво точно означава този грях? Той означава, че фарисеите приписват чудесата, които Господ Исус прави, на дявола. Това е богохулство срещу Светия Дух, защото Исус извършва всичките Свои чудеса чрез силата на Светия Дух. По този начин me отъждествяват Светия Божий Дух с дявола. За този грях няма прощение нито в този, нито в следващия век.

Един истински християнин не може да извърши този грях, макар че има вярващи, които се измъчват от мисълта, че са го извършили, като са отстъпили от вярата. Отстъплението от вярата не е непростим грях. Всеки такъв човек е в състояние да възобнови своята връзка с Господ. Самият факт, че този човек се безпокои, е доказателство за това, че той не е извършил този непростим грях.

Също така не може да се каже, че всеки невярващ, който отхвърля Христос, извършва непростим грях. Един човек може няколко пъти да отблъсне Спасителя, но по-късно да се обърне към Него и да повярва. Но ако този човек умре в неверие, той никога повече не може да бъде спасен. Тогава неговият грях става наистина непростим грях. Но грехът, който Нашият Господ нарича непростим, е онзи грях, който извършват фарисеите, когато казват, че Той прави Своите чудеса със силата на Веелзевул, княза на демоните.