Then goeth he, and taketh to him seven other spirits more wicked than himself; and they enter in, and dwell there: and the last state of that man is worse than the first.

Тук вече Господ и Неговите критици като че ли започват да си разменят ролите. След като те Го обвиняват, че Той Самият е обсебен от бесове, Господ сега оприличава тяхната нация на човек, който се е отървал от един нечист дух само временно. Историята на Израел показва, че с тях се е случило същото. Преди периода на робството израелският народ е бил обзет от демона на идолопоклонството. Робството ги е избавило от този зъл дух и оттогава евреите никога не са били склонни да се кланят на идоли. Къщата им е „пометена и наредена“, но те не желаят да поканят Господ Исус да Влезе вътре и да ѝ стане стопанин. Затова Той им казва, че ще дойде един момент, когато нечистият дух ще се върне заедно със седем още no-зли духа от него и всички те ще влязат в къщата и ще се настанят там. Тук Исус говори за ужасното идолопоклонство на еврейския народ по време на Голямата скръб, когато този народ ще признае АнтиХристос за Бог ( Йоан 5:43). Наказанието на този грях ще бъде по-тежко от Всички мъки, които народът някога е изпитвал.

Макар и да засяга най-вече историята на израелския народ, този пример също така показва, че единствено покаянието или реформирането на живота на отделния човек не е достатъчно. Не е достатъчно само да обърнем нова страница, а трябва да поканим

Господ Исус Христос да влезе в нашето сърце и да изпълни живота ни. В противен случай ние отваряме широко вратите за навлизането на още по-ужасни форми на греха от тези, които вече сме познавали.