Но ние не трябва да преставаме да се молим да ни се дава Светия Дух като Един, Който да ни учи и ръководи и Чиято сила непрекъснато ще се излива върху нас в служението ни на Христос.
Възможно, е тук Исус да поучава учениците Си да се молят за Светия Дух в смисъл на получаване на такава сила от Духа, която да им помогне да живеят като Негови ученици онзи противен на света начин на живот, за който Той им говори в предишните глави. В този момент те сигурно са разбрали вече колко е невъзможно за тях да изпълнят изискванията на Исус за ученичеството със собствените си сили. И това наистина е така. Светият Дух е онази сила, която ни прави способни да живеем като християни. И така, с тези думи Исус ни казва, че Бог искрено желае да обдари с тази сила всеки, който пожелае.
В 13 ст. на оригиналния гръцки текст не се казва, че Бог „ще даде Светия Дух“, а че Бог „ще даде Свят Дух“ (думата не е членувана). Професор Суит разбира отсъствието на определителния член тук така: когато определителният член присъства, става дума за Личността на Светия Дух, а когато отсъства, става дума за Неговите дарби или действия в нас. Така че тук става въпрос не толкова за Личността на Светия Дух, колкото за Неговите служби в нашия живот. Тази идея се потвърждава и от сравнението с паралелния текст в Матей 7:11, където се казва, „...колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!“