за Христос

И в която къща влезвате, първом казвайте; Мир на този дом!

Слушай Лука 10:5
Лука 10:5

Препратки:

Коментар от Уилиям Макдоналд за Лука 10:5

Това е единственото място в Евангелията, където се разказва как Господ изпраща седемдесет Свои ученици в различни градове и села на страната. До голяма степен този разказ напомня на изпращането на дванадесетте ученици в Матей 10, но там Учениците са изпратени в северните райони, докато седемдесетте ученици Ук са изпратени на юг по пътя към Ерусалим, по който върви и Исус. Изглежда, че те имат за задача да подготвят пътя за Господа, Който ще ръгне от Кесария филипи на север, Ще пресече Галилея и Самария, ще премине река Йордан, за да отиде на юг в Йерея, и ще се върне обратно в Ерусалим през Йордан.

И макар че задачата и работата на еедемдесетте ученици са само времен. наставленията, които им дава Господ, преди да тръгнат, съдържат Много жизнени принципи, валидни за Ристияните от всички времена.

Някои от тези принципи могат да се обобщят така:

1. Исус изпраща учениците Си двама по двама (1 ст.), за да бъдат достатъчен брой свидетели. „От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа“ ( 2Коринтяни 13:1).

2. Господният служител непрекъснато трябва да се моли на Бог да изпрати работници на жетвата Си (2 ст.). Нуждата от работници е винаги по-голяма от броя на работниците. Освен това, когато се молим за работници, ние самите трябва да сме готови да отидем на нивата. Забележете, че веднага след заповедта „молете се“ (2 ст.) идва заповедта „идете“ (3 ст.).

3. Исус изпраща учениците Си в един враждебен свят (3 ст.), където те ще бъдат като „агнета посред вълци“. Светът няма да ги посрещне с почести. Те ще бъдат преследвани и дори убивани.

4. Не са позволени никакви лични удобства (4 ст.): „не носете ни кесия, ни торба, ни обуща“. Кесията тук говори за парични спестявания; торбата - за хранителни запаси; обущата - или за допълнителен чифт, или за допълнителни удобства, свързани с ходенето. И трите говорят за бедността, която, макар и да няма нищо, притежава всичко и обогатява мнозина ( 2Коринтяни 6:10).

5. „И никого по пътя не поздравявайте“ (46). Служителите на Христос не трябва да губят време за дълги, церемониални поздравления, особено типични за източните страни. Те трябва да бъдат учтиви и възпитани, но времето им трябва да бъде посветено изключително на прогласяването на евангелието, а не на безполезни приказки. Няма време за неоправдано забавяне.

6. Те не трябва да отказват гостоприемството на ония, които им го предложат. (5 и 6 ст.). Ако някой стопанин приеме благосклонно първия им поздрав, то той е „син на мира“. Това означава мирен човек, който приема посланието на мира. Учениците не трябва да се обезкуражават, ако някой им откаже гостоприемството си, защото техният мир ще се Върне отново на тях. Това означава, че учениците няма да го загубят, нито пропилеят, а ще го получат обратно, за да могат други да го вземат.

7. Учениците не трябва да се местят от къщата, където най-напред са им предложили подслон (7 ст.). Местенето от къща на къща може да се изтълкува като търсене на по-големи удобства, докато те трябва да живеят просто и да бъдат доволни от това, което им се предлага.

8. Не трябва да изпитват угризения заради храната и пиенето, което им се предлага (7 ст.), защото - като служители на Господа - те заслужават своята заплата.

9. Както отделните хора, така и отделните села и градове също вземат решение за или против Господ (8 и 9 ст.). Ако някой град приеме посланието, учениците трябва да останат и да проповядват там, да приемат неговото гостоприемство и да му донесат благословенията на евангелието. Христовите служители трябва да се задоволяват с това, което им сложат да ядат, да не проявяват никакви капризи и да не затрудняват хората, при които са отседнали. Яденето не е най-главното нещо в живота! В градовете, които приемат Господните пратеници, те ще изцеляват болните, и ще им казват; че Божието царство е наближило до тях (9 ст.).

10. Ако един град откаже да приеме евангелието, той може да няма втора възможност за това (10-12 ст.). В отношенията на Бог с хората може да настъпи такъв момент, в който те ще чуят благата вест за последен път. Хората не бива да се отнасят несериозно към евангелието, защото може никога повече да нямат възможност да го чуят. Отхвърлената светлина е отказана светлина. Онези градове и села, които са имали привилегията да чуят благата вест и не са я приели, ще получат по-жестоко наказание от това на Содом. По-голямата привилегия означава и по-голяма отговорност.

Други преводи на Лука 10:5: